Чебурашка се появява като литературен герой през 1966 година. По- късно-1969 година вече е на екран като анимационен герой. Поколения деца отраснахме с историите на двамата приятели- Чебурашка и крокодила Гена, и все още ги обичаме.
Припомните си историите в статиите, които публикувам в блога ми:
Едно време в една гъста тропическа гора живеело много забавно зверче. Наричали го Чебурашка. По-точно отначало, докато живеело в тропическата гора, не го наричали никак. Нарекли го Чебурашка по-късно, когато напуснало гората и се срещнало с хората. Нали именно хората дават имената на животните. Те са казали на слона, че е слон, на жирафа — че е жираф, на заека — че е заек.
Но ако беше помислил, слонът и сам би могъл да се сети, че е слон. Името му е толкова просто! А какво да каже звярът с толкова сложно име като хипопотам? Върви се сети, че не си хи-по-там, нито по-по-там, а точно хи-по-по-там.
Така и нашето зверче — то никога не се беше замисляло как се казва, а просто си живееше в далечната тропическа гора.
Веднъж се събуди рано сутринта, скръсти лапи отзад и тръгна да се поразходи и да подиша чист въздух.
Както си се разхождаше, изведнъж край голямата овощна градина видя няколко сандъка с портокали. Без да му мисли много, Чебурашка скочи в един от тях и започна да закусва. Изяде цели два портокала и така преяде, че не можеше да помръдне. Затова си легна да спи направо върху плодовете.
Чебурашка спеше дълбоко и, разбира се, не чу как дойдоха работниците и заковаха сандъците.
После натовариха портокалите заедно с Чебурашка на един кораб и ги изпратиха на далечно пътешествие.
Дълго пътуваха сандъците по морета и океани и най-после се озоваха в магазин за плодове в някакъв много голям град. Когато ги отвориха, в един от тях почти нямаше портокали, а само Чебурашка — дебел, ама много дебел.
Продавачите измъкнаха Чебурашка от каютата му и го сложиха на масата. Но Чебурашка не можеше да седи на масата — прекалено дълго бе прекарал в сандъка и му бяха изтръпнали лапите. Той седя, седя, оглежда се наоколо и изведнъж взе че се пречебураши от масата на стола.
Ама и на стола не се задържа дълго — пак се пречебураши. На пода.
— Гледай го ти, Чебурашка такъв! — каза управителят на магазина. — Не го свърта на едно място.
Така нашето зверче разбра, че се казва Чебурашка.
— Какво да те правя сега? — попита управителят. — Не мога да те продам вместо портокали, нали?
— Не зная — отговори Чебурашка. — Каквото искате, това ме правете.
Наложи се управителят да вземе Чебурашка под мишница и да го занесе в градската зоологическа градина.
Но там не го приеха. Първо, зоологическата градина беше препълнена, и второ, Чебурашка се оказа съвсем неизвестен на науката звяр. Никой не знаеше къде да го настанят: при зайците ли, при тигрите ли, или може би при морските костенурки.
Тогава управителят пак взе Чебурашка под мишница и се запъти при един свой далечен роднина, също управител на магазин. В този магазин продаваха преоценени играчки.
— Какво пък — каза управител номер две, — този звяр ми харесва. Прилича на бракувана играчка. Ще го взема на работа. Ще дойдеш ли?
— Ще дойда — отговори Чебурашка. — А какво трябва да правя?
— Трябва да стоиш на витрината и да привличаш вниманието на минувачите. Разбра ли?
— Разбрах — каза зверчето. — А къде ще живея?
— Къде ще живееш ли?… Ами може и тук! — Управителят показа на Чебурашка една стара телефонна кабина при входа. — Това ще бъде твоят дом!
Така Чебурашка остана да работи в големия магазин и да живее в малката къщичка. Разбира се, тя не беше най-красивата в града. Но пък Чебурашка винаги имаше подръка телефон и можеше да позвъни на когото си иска, без да излиза от къщи.
Всъщност засега нямаше на кого да се обажда, но това никак не го тревожеше.
Първа глава от "Крокодилът Гена и неговите приятели". Автор: Едуард Успенски
Източник на текста: chitanka.info
Историите "оживяват" и стават още по- интересни ако ги илюстрират реални герои при своите почитатели и ценители.
При интерес- очакваме Ви!
РъкоВелие ViliLL- vilill-ls.com.
